Eдва 2.5% са реално усвоените евросредства от България.
Оперативна програма за „Развитие на селските райони" е с най-голям обем реално изплатени средства на бенефициентите - 600 милиона лева,
съобщава Money.bg. Това заяви Красимир Киряков, председател на Българска асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП), представяйки експертна оценка към началото на февруари месец.
Това, което е необходимо да се направи, за да се увеличи обемът на реалните плащания, е да се открият спрените през есента около 10 хил. проекта, тъй като в момента има възможност те да бъдат разгледани.
Освен това трябва да се променят мерките, по които се кандидатства, така че да бъдат приети повече проекти.
Същата е ситуацията и в селското стопанство, където е използван едва 10% от общия бюджет по мярката, а освен това по-доброто усвояване на средствата ще окаже помощ в ситуацията на криза.
За по-доброто усвояване на евросредства е важно правилното осъществяване на плащанията по одобрените проекти, т.е. да има регулярност, а не забавяне на плащанията на бенефициентите. "Само това дори може да се окаже реална антикризисна мярка", коментира Киряков.
Според него е важна и публичността на информацията, с цел по-голяма възможност бизнесът да прогнозира и планира действията си. За тази цел Фонд „Земеделие" трябва да излезе с график за 2010 година кога се очаква да бъдат отворени отделните мерки.
Фонд „Земеделие" да спазва хронологичното подаване на проектите, поиска Кристина Цветанска - изп. дир. на „ЕЛАНА Инвестмънт"АД. Според нея това до момента не се е спазвало.
Нужно е и ускоряване на промените във вътрешните правила за обществените поръчки за общините, защото в момента процедурата за предварителен контрол на обществените поръчки не е предоставена на общините и те не могат да кандидатстват по програмите.
Относно Оперативна програма „Околна среда" (ОПОС) е сменен подходът при избор на проектните предложения, освен това е приоритизиран сектор „Води", което се прави с цел страната ни да спази директивите за сектора и да не бъде санкционирана.Това, от своя страна, е довело до частично опростена процедура при проектите и се е увеличило авансовото плащане.
Проблемът при тази програма е, че проектите трябва да се финансират в началото със собствени средства, което е проблем за общините, за това може да се разработят механизми за облекчение, например ДДС с нулева ставка за европроектите и др.
Тревожното е, че изтеглените от ЕЦБ 700 млн. евро, с които да се финансират европроектите не се използват изобщо, подчерта Цветанска. Според нея трябва по-стриктно да се спазват и регламентираните срокове за авансовите, междинните и крайните плащания, а при стартиране на проект да се намали документацията, която се изисква, защото често при изпълнение на проектите се изискват едни и същи документи.
Ангелина Добрева - управител на АДД „Проекти за развитие" ЕООД, заяви, че до момента между 30 и 70% от подадените към Министерство на икономиката и енергентиката (МИЕТ) проекти по програма „Конкурентоспособност" са отхвърлени без да бъдат разгледани по същество, т.е. отпаднали са в началото при административната проверка. Това, според нея, показва, че в МИЕТ се прави структурна грешка - не се дава информация как да изглежда документацията, не се дава възможност да се добавят документи и др.
Друг проблем е, че вече приетите проекти са оценявани по субективна методология, а при изпълнението на спечелилите проекти заради сложните правила проектите могат да не приключат в срок и така им се изплащат още по-малко средства.
Де факто по програма „Конкурентоспособност"е използван едва 0.3% от целия ресурс по мярката за седемгодишния период. Договорените средства не означават усвоени средства, усвоени са реално изплатените пари, коментира Добрева.
По време на пресконференцията стана ясно и, че реално изплатените суми по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" са едва 3%, а са подадени проекти за 270 млн. евро или около 20% от всички предвидени по мярката средства.
По оперативна програма „Регионално развитие" реално усвоени са само 2%, а са подадени проекти за 476 млн. евро, което е само 30% от предвидените за това суми. При ОПРЧР се наблюдава и намален интерес в последно време - приемат се едва по 50-60 проекта.
